Денъ̀ска се видо̀мо с бате Пешу (гони осъмдесѐ и чѐтри , ама се не уда̀ва). Повозѝ га я по пазар, после остаѝмо колца̀та (я га возѝ), и си трѐбеше да ю оста̀ймо, оти ба̀те беше затаѝл мънѐчко шишѐнце у га̀чете. Та поговарѝмо (мужѐте говоримо, а женѐте соло̀те), та пресѝпамо що сме си рекли. Оно гроб се прелѝва, а му̀жка дума се пресѝпуе, та да фа̀не. А бате ми каже - сега до̀ма моя́та че ме души кръкну̀л ли съм - съ̀що кико̀ на кмѐто Тодор пала̀шо за̀ешку дѝру....

 

"Действителен случай от днес. Говорът е от центъра на Бурела, село Габер . Аз съм на 65 (почти )"